Прашната и шумна магистрала е останала зад гърба ни. Току - що сме напуснали китното подпланинско селце Варвара, преминавайки край колоритните сергийки на бабите пред къщния праг - череши, чгоди, домати или различни сладка ухаещи на истинско.
Шмугваме се в прохладната сянка на Родопите. Пътят се вие по устието на Чепинската река. Пейзажите магически се сменят. Скалисти зъбери, надвесени над живописни полянки, буйни водопади изскачат между величествено огрени върхове.
Неотменен наш спътник е линията на теснолинейката - нежна серпантина със закачливи тунелчета, като че ли излязла от детска приказка ... И като, че ние сме в нея.
След поредния завой пред нас се открива чудна котловина. В нея е сгушено градчето между планинските хребети, ограни от меката пурпурна светлина на залязващото слънце.Преминаваме край причудливите като зелени завеси хмелови насаждения и ето ни във Велинград.
В СПА хотел Клептуза, където ще отседнем ни очакват. Хотелът е с добро разположение - срещу един от планинските склонове, досами прочутото езеро със същото име.
Стаите са чисти и спретнати, ресторантът - модерен и уютен, кухнята - добра, а цените - изненадващо ниски.
Сядаме в барчето на хотела да починем. Правим планове за почивката - на водни колела по езерото, на плаж в минерален басейн, на риболов и т.н. и т.н.
Поувлякохме се, разбъбрихме се, изведнъж се почувствахме като у дома си, както може да се почувстваш само в Родопите.
